Днес минавах по центъра на София и гледката ме отврати. Чакам на Лъвов мост светофара да дойде на зелено и се чува от всички страни псувни между шофьори, между пешеходци и шофьори, а на всичко отгоре се блъснаха леко две коли. Е, разбира се не стана по-добре, а който не викаше, започна. Пресичам и гледам няколко просещи роми, които между другото наблюдават минувачите. Все пак може да имат късмет и някоя разсеяна жертава да остане, я без портфейл, я без телефон. След около десет крачки гледам две циганчета, които дишат лепило, които и други пъти съм ги виждала и даже веднъж ги питах защо правят това, а те ме гледаха улашено, като че ли ще им взема пликчето с лепило. Жалкото е, че приятелите, с които бях тогава, просто ми казаха, че няма смисъл, че това са просто боклуците на обществото. Ще има и все повече боклуци в иначе чистият ни свят, поне ако продължаваме да ги отминаваме, а не да ги събираме.
   Скоро бях свидетел и на катастрофа с 2 жертви, беше затворено движението, затова трябваше да се мине пеша покрай катастрофиралите коли и за един момен погледът ми мина покраи една от колите, а в нея беше още едно от тяло. Възможно най-близо до него се бяха събрали минувачи, които се говореха и се смееха, като че ли са на кино.
   Чудя се точно в какво се е превърнал човека?! До такава степен всеки живее сам за себе си, че нищо не може да да ни накара да склоним глава пред нещастието. Между другото при целия този безпорядък се водят и какви ли не кампании - за децата, за бедствията, за войната по пътищата, но май на никой не ме пука. Важното ти да си добре, ако може и близките ти. Пък след нас, мор!