Тодор Александров е роден на 4 март 1881  година в Ново село (община Щип , (Вардарска Макединия). В Скопие на 16 годишна възраст се  включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището. Той е учител в различни градове в Македония, като междувременно се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България, също и със събирането на финансови средства, тъй като неговата цел е изграждането на единна и голяма организация. Един ярък случай, в който Александров отдава цялото си внимание за националната кауза е, когато той е ключът на цялата акция по канала с. Саса - Кочани – Велес за пренасяне на динамит и оръжие. Действуващ строго конспиративно, самообладано, с неуморима бдителност по двете посоки в продължение на цял месец, той е показал за пръв път отличните си организаторски качества, които по-сетне разгърна при въстановяването на ВМРО на два пъти - след Хуриета и след Първата световна война.

    През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско.

    По време на Балканската война ВМОРО и Тодор Александров подкрепят изцяло българската армия, дори и атентатите, които се извършват в Щип и Кочани са направени под негово ръководство и са една от главните причини за избухването на Балканската война. След Първата световна война той е един от инициатор за възстановяването на  ВМРО. При заговор е убит на 31 август 1924 г.

Ето един цитат от некролог във вестник „Загреб”:

“Тодор Александров не е вече жив! Той умря, без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническа ръка простреля човека, който не жалеше себе си, но който и за това именно трябваше още да живее. Т. Александров бе гений в живота и ще остане вечно гений на смъртта и безсмъртието. Онзи, който намалява величието му днес, когато той е умрял, не заслужава да живее. Бори се за свободата на своята страна и за нея загина. Та зло ли е това? Т. Александров е миролюбец! Той обичаше мира, придържаше се към своето миролюбие, когато това му бе възможно, но умееше в същото време да брани и себе си и своя народ. Тодор бе надарен с рядка интелигентност. Днес него го няма вече между живите, но неговия дух още живее и ще живее у всеки същински българин, защото Тодор бе само българин и славянин. Вечна слава на Тодора Александрова!”

За него може да се намери и още много информация, но важното е да се подсетим да я потърсим, защото Българите трябва да останат в народната памет. Гробът на Тодор Александров се намира над село Сугарево, на 2-3 км. от Мелник. До него се стига по пешеходна пътека за около 20 минути, но има и черен път, с кола е най-малко 30 мин. В София, в Борисовата градина има негов паметник, може би има и в други градове. Мисля, че е достатъчно да почетем паметта му, дори само с това да не забравяме делата му.